Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

                                            Гр. Казанлък, 28.03.2011година

 

             

                                

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 17.03.2011г в състав :                                                                             Председател : Дориана Минчева

 

При секретаря Е.Д. *** 2812 по описа за 2010г и за да се произнасе взе предвид следното:

Предявени са при условията на субективно съединяване  установителни  искове  с правно основание в чл.422 от ГПК.

Ищците  твърдят в исковата си молба,че  на 09.10.2009г с н.а. № 125 т.ІІІ рег.№ 589, н.д. № 525/09 по описа на нотариус  Р. Буркова учредили в полза на „Алианц Банк България „ АД  договорна ипотека върху  съсобствения им при равни дялове   недвижим имот-  ап. № 12,ет.3 ЖСК „Транспортник”,построена върху държавна земя  с отстъпено право на строеж в кв. 80 по плана на гр. Казанлък, ул.”Тракия” № 25. Ипотеката учредили за обезпечаване на вземането на банката към М.Д./съпруга на ответника/  по договор за универсален ипотечен кредит № 35809/01.10.2009г,включващ главница  по кредита в размер на 24000 евро,лихви ,неустойки,банкови такси ,комисионни и  съдебни разноски. Целта на този кредит била рефинансиране на предишни банкови кредити,теглени от двамата съпрузи/ответника и М. Д./ : служителски  кредит,теглен от ответника в размер на 25759 лв по договор № 10700/31.05.2005г, овъдрафтен кредит на ответника в размер на 5436.24 лв от 09.10.2007г, потребителски кредит,теглен от М. Д. в размер на 14307.98 лв по договор № 21684/23.02.2007г Поради  това,че ответникът престанал да обслужва кредитите ,М.Д.  сключила договор от 01.10.2009г, като ги помолила  да учредят ипотека върху собствения им недвижим имот  в полза на банката.

В самото начало на обслужване на този кредит се наложило първият ищец  на 23.10.2009г да внесе  за своя сметка  погасителна вноска в размер на 315 евро/ 617 лв/ В края на месец ноември  същата година  М. Д. уведомила ищците,че е встъпила като съдлъжник  по кредит на ответника  ,теглен от Банка ДСК в размер на 38000 лв и по тази причина не е в състояние да обслужва кредита,който те обезпечили. За да избегнат  изнасяне на имота им на публична продан,решили да продадат имота и с получената цена да погасят  изцяло кредита.С н.а № 72 т.ІІ р.№ 2457 ,д.№ 217/09г  по описа на нотариус Кр. имотът бил продаден на  К. Ст.  П.  заедно с обзавеждане за сумата 46577 лв. Сумата била внесена по сметка на М. Д. за погасяване на задължението й по договор  № 35809/01.10.09 г,дългът бил  изплатен изцяло и със съгласието на банката била заличена и ипотеката. По този начин двамата ищци встъпили в правата на банката   по договора за кредит  на двамата длъжници – М.и С.Д./ средствата по кредита били използвани за  семейни нужди/,което обуславяло солидарната им  отговорност. От деня на погашението Д. им дължали и договорна лихва в размер на 24.70 % годишно. За събиране на вземането си от двамата съпрузи всеки от ищците подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за сумите които той е заплатил при погасяване на кредита в т.ч. лихвите и съдебните разноски.Съдът издал заповеди за изпълнение,като  М. Д. не оспорила чрез възражение  задължението си към тях. Ответникът  подал възражение и по двете заповеди. Това пораждало правния им интерес от предявяване на настоящите  искове.

Молят  съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника ,че им  дължи солидарно с М.Д. сумите по  издадените  на всеки от тях  заповеди,както и да им бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски.

Ответникът оспорва така предявените искове.  Твърди в отговора си на исковата молба,че  бил трето,чуждо на правния спор лице и не бил пасивно легитимиран да отговаря по иска. Той трябвало да бъде насочен към М.Д.,която вече не му била съпруга.Двамата били  във фактическа раздяла от 2008г,поради което  средствата по кредита не било възможно да са изразходвани за общи семейни нужди. Твърди,че  ищците водят симулативен процес,с който целят  увреждането му. Моли исковете  да бъдат отхвърлени като неоснователен и недоказан  и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно е по делото,че ответникът и М.Д.  са сключили  граждански брак през 1992г,кой е бил прекратен с развод с решение по гр.д. № 2091/2009г по описа на КРС ,влязло в сила на 17.11.2010г.

По време на брака им ответникът  е сключил договор за  служителски кредит с „Алианц Банк България” АД № ….2005г в размер на 40000 лв.В договора е посочено,че кредитът ще се използва за рефиннансиране на кредит към „Банка ДСК” ЕАД и за потребителски  нужди. От представения по делото н.а. № …т.ІІІ д…1998г по описа на  нотариуса при КРС се установява,че  М.Д.Д. е закупила  от Н. Г. Б. и Л. Г.  Б.  апартамент № 8 на 2 етаж в жил. сграда,находяща се в  парцел І-6486,ул.”Ал. С.” № .. в гр. К. за сумата 4045300/неденоминирани/ лв,която сума ще се изплати на продавачите след отпускане на кредит от ДСК.От приложеното гр.д. № 2091/09г се установява,че това е било семейното жилище на Д.,като със споразумението между съпрузите,утвърдено от съда в решението  е предоставено за ползване на жената.

На 09.10.2007г ответникът е сключил овърдрафтен кредит  с „Алианц Банка България” АД за сумата 5436.24 лв.В молбата за отпускане на този кредит  ответникът е посочил,че той ще се ползва за нуждите на семейството му.

Съпругата М.Д. е  сключила на 23.02.2007г  потребителски кредит №…. в размер на 14307.98 лв с „Алианц Банк България” АД .

На 01.10.2009г  между „Алианц Банк България” АД и М.Д.Д. е сключен договор за универсален ипотечен кредит №…. за сумата 24000 евро, като целта  на този кредит е погасяване чрез рефинансиране на предишни банкови кредити на двамата – ответника и М. Д..За обезпечаване на вземанията на банката  двамата ищци са учредили в нейна полза договорна ипотека върху съсобствения им недвижим имот- ап.№12 на 3 етаж в ЖСК „Т.”  в кв… по плана на гр. К,ул.”Тракия” № 25с н.а. № … т.ІІІ р.№ 5… д…/09г по описа на нотариус Р. Б.

На 08.10.2009г  ответникът е депозирал молба до „Алианц Банк България „ АД,с която моли да бъде погасено предсрочно  задължението му по  договорите № 10700/31.05.2005г и овърдрафтен кредит от 09.10.2007г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,неоспорено от страните и възприето от съда се установява,че към момента на  сключване на  договор № 35809/01.10.2009г  ответникът е имал задължения по  посочените по-горе договори както следва: по договор за служителски кредит – 24016 лв главница, 1282.27 лв начислена лихва, 382.32 лв неустойка и 78.92 лв наказателна лихва, а по договор за  овърдрафтен кредит: 5436.24 лв или общо задължението му по двата кредита  е възлизало на 31195.75 лв. 

Задължението на М.Д.  към същия момент  е  по договор за  потребителски кредит -14230.42 лв главница и 77.56 лв лихва, а по договор за универсален ипотечен кредит е 23652.69 евро/46260.64 лв/ главница и 101.97 евро/199.44 лв/ .

Поради необслужване на  ипотечния кредит   на 23.10.09г ищецът Н.Р. в качеството си на  ипотекарен длъжник  е платил за своя сметка погасителна вноска в размер на 315 евро/617 лв/

С допълнително споразумение от 27.11.2009г М.Д. е встъпила като съдлъжник на ответника по  изтеглен от него кредит в размер на 38000 лв по договор с „Банка ДСК” ЕАД от 28.05.2008г.След поемането и на това задължение  било явно,че обслужването на кредити ще е затруднено,ще настъпи просоречие и ще се стигне до  начисляване на наказателни лихви и публична продан на ипотекирания имот на ищците. За да се избегнат тези последици,двамата ищци и М. Д. взели решение да продадат имота и с получената продажна цена да бъде погасен кредита от 24000 евро.На 11.12.2009г двамата ищци продали  ипотекирания в полза на банката свои имот с обзавеждането му на К. Ст. П. за сумата 46577 лв/н.а. № 72 т.ІІ р.№ …/09г  по описа на нотариус Д.Кр. и споразумение от  същата дата/Сумата е преведена по сметка на М. Д. /вн. бел. от 11.12.2009г/, задължението по договор № 35809/09г е било напълно погасено,поради  което  по молба –съгласие на банката до Службата по вписванията гр.Казанлък  ипотеката е била заличена.

Като са погасили  вземанията на банката по договора за  кредит № 35809/09г, двамата ищци  са встъпили в правата на Банката за вземанията й към длъжника за сумата 24110.02 евро.Тъй като дяловете на двамата в ипотекирания имот  са равни/ имотът е наследствен/ ,но ищецът Н. Р. е изплатил  за своя сметка една вноска в размер на 315 евро/617 лв/,то неговата претенция е в размер на 12212.51 евро, а тази на втория ответник – 11897.51 евро.

Ответникът твърди,че  не било възможно   средствата от кредита да са изразходвани за  общи семейни нужди,тъй като  той и вече бившата му съпруга М.Д.  през 2008г били във фактическа раздяла.В с.з на 21.12.2010г по реда на чл.176 от ГПК  ответникът е заявил,че въобще не знае за този кредит,с който са рефиннасирани неговите кредити,че знаел,че  М. му е превела пари да си погаси кредити,но не знае  откъде са те.Знаел за теглен от нея потребителски кредит,но не знаел за какво са използвани парите от него.  Признава придобиването на  МПС с общи средства. В тази връзка  по делото е представен договор за покупко-продажба на МПС от 26.02.2007г и  извършена автотехническа експертиза,от които се установява,че пазарната стойност за закупеното от съпрузите Денкови МПС – „Фолскваген Голф” с р.№ СТ…. СВ  към момента на сключване на договора е   била 21830 лв.

От показанията на св. Д. и Е. се установява,че автомобилът е бил закупен с кредита,изтеглен от М.Д. през 2007г в размер на 20000 лв, Изтегления от ответника кредит от Банка ДСК в размер на 40000 лв бил използван за  ремонт на сем. жилище и  поради спиране на обслужването му и опасността да стане предсрочно изискуем ,св. Д. вспъпила като съдлъжник,като продължавала да го погасява. Първият кредит от Банка ДСК бил за закупуване на жилище.Съпрузите фактически  погасявали едни кредити и  теглели други.

Съдът дава вяра на показанията  на тези свидетели,независимо от това,че св. Д.  живее на съпружески начала с първия ищец,тъй като те изцяло се подкрепят от  писмените доказателства по делото. От представения от ответника ревизионен акт  се установява,че за периода 200г4-2007г  той самият е декларирал,че всички  приходи и разходи са съпружеска имуществена общност/ л. 93 от делото/, данъчните  му задължения са изчислени въз основа на  приходите и разходите на  двамата съпрузи Д. в.ч. и  сумите получени по  служителски  му кредит и овърдрафтния му кредит , използвани за нуждите на семейството.

Изтегления кредит от М. Д. в размер на 20000 лв е усвоен като е преведен по нейна банкова сметка ***.02.2007г и  на същата дата  е изтеглена сумата 21500 лв,като датата съвпада с датата на закупуване на МПС.Тази сума е включена в ревизионния акт,където е отразена като  приход и разход и на двамата съпрузи Д. По този начин  ответникът  фактически е признал  това обстоятелство.

От така събраните доказателства се установява,че получените от ответника суми  по служителски кредит № 10700/31.05.2007г са използвани за рефинансиране на банков кредит от 1998г за закупуване на  семейното жилище,средствата  по овърдрафтен кредит от 09.10.2007г са  използвани за нуждите на семейството,средствата по  договор за потребителски кредит №21684/23.02.2007г с длъжник М. Д. са използвани за закупуване на лекия автомобил отново за нуждите на семейството.

Съгласно нормата на чл.25 ал.2 СК/отм/, но действал  по време на възникване на задълженията ,за задълженията,които  единият или двамата съпрузи  поемат за задоволяване на нужди на семейството,те отговарят солидарно.Солидарната отговорност е по силата на закона. Без значение е кога , кой и с какви средства  погасява заема.По делото няма събрани доказателства,оборващи презумпцията,че получените  по кредитите средства  са изразходвани за други , а не за нуждите на семейството,както и че към онзи момент ответникът и М.Д. не са били съпрузи.Безспорно се установява,че с внесената сума от 46577 лв, получена от продажбата на ипотекирания  имот  и обзавеждането му,собственост на ищците, напълно е  погасено вземането на  банката  по кредита  по договор № 35809/2009г ,изтеглен от М. Д..В резултат на това двамата ищци са се суброгирали в правата на банката  до размера на   погасените от всеки от тях  вземания.Съгласно  чл. 122 от ЗЗД  кредиторът може да иска изпълнение  на цялото задължение от когото и  да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници,не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Тъй като  М. Д. не е оспорила  издадените заповеди  по Ч. гр.д. № 2286/2010г и Ч.гр.д. № 2287/2010г,двете по описа на КРС, по отношение на нея те са влезли в сила.Поради това настоящите искове са предявени само срещу солидарния длъжник- ответника Сандов.

 

С оглед на изложеното съдът намира,че предявените искове са основателни и  доказани  и следва да бъдат уважени. По отношение  претенциите  на ищците за установяване на вземанията  им към ищеца в частта за  разноските,направени от тях в заповедното производство,съдът намира,че не следва  да ги уважава,тъй като в тази част издадените заповеди са влезли в сила/ не са обжалвани по предвидения ред/

Ответникът следва да заплати на ищците направените от тях съдебни и деловодни разноски в настоящото производство както следва : на  Н.  Х.Р. в размер на 3541.31 лв и на А.  Х.Р. – 2997.97 лв.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

Признава за установено по отношение на С.В.С. ЕГН ********** *** ,че дължи солидарно с М.Д.Д.  на Н.  Х.Р. ЕГН ********** *** сумата  315 евро,сумата  11897.51 евро със законната лихва върху тях,считано от 05.08.2010г до  изплащане на вземането,  26 евро  лихва върху сумата от 315 евро за периода от 24.10. 2009г до 05.08.2010г, 833 евро лихва върху сумата от 11897.51 евро за периода от 12.12.2009г до 05.08.2010г по заповед № 1733/09.08.2010г по Ч. гр.д. № 2286/2010г по описа на Казанлъшки районен съд,като отхвърля иска в частта за сумата 511.31 лв  разноски в заповедното производство като неоснователен.

Признава за установено по отношение на С.В. С.  ЕГН ********** *** ,че  дължи солидарно с М.Д.Д. на А.Х.Р. ЕГН ********** ***  сумата 11897.51 евро със законната лихва върху нея,считано от 05.08.2010г до изплащане на вземането,  и 833 евро лихва за периода от 12.12.2009г до 05.08.2010г по заповед № 1734/09.08.2010г  по Ч. гр.д. № 2287/2010г по описа на Казанлъшки районен съд,като отхвърля иска  в частта за сумата 497.97 лв разноски в заповедното производство като неоснователен.

Осъжда С.В. С. да заплати на  Н.Х.Р. 3541.31 лв съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Осъжда  С.В. С. да заплати на А.Х.  Р. 2997.97 лв съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане  на решението в сила,препис от него  да се приложи към Ч.гр.д. № 2286/2010г и по Ч. гр.д. № 2287/2010г,двете по описа на Казанлъшки районен съд.

 

                                                                            Районен съдия: