РАЙОНЕН СЪД КАЗАНЛЪК

гр. Казанлък 6100 ул. “Паисий Хилендарски” 16, наказателно деловодство

тел.: 0431/6 72 47, факс: 0431/6 72 32, регистратура тел.: 0431/ 6 72 33

http://www.kz-court.org, e-mail:krs@kz-court.org


 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

за прекратяване на съдебното производство

по НОХД № 289/11 г. и връщането му на

РП-Казанлък за доразследване

 

№.........

 

 

        Днес 05.5.11 г. съдията-докладчик Деян Илиев в закрито заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК констатира следното:

        Делото е било образувано по внесен обвинителен акт срещу М.М.М. за престъпление по чл. 308 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 30.10.2008 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора е съставила неистински официален документ – удостоверение с изх. № 4818/08, издадено на 30.10.2008 г. от Агенция по вписванията – служба по вписванията гр. Казанлък, удостоверяващ учредявяне на вещни права, а именно липса на учредена вещна тежест върху апартамент № 5, находящ се на ул. „Братя Миладинови” № 18 в гр. Казанлък, като деянието е било извършено с цел имотна облага и е била получена такава в размер на 56000 лв.

        Съгласно чл. 93 т. 6 от НК „неистински” документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

        Следователно неистинността на един документ засяга единствено авторството, но не и съдържанието му. Същият извод е застъпен в ПП 3-82 т. 6, според което истински документ ще е налице, когато изразеното писмено изявление е на действителния автор на документа. За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа. Различието между неистински документ и документа с невярно съдържание (лъжливото документиране) се заключава в това, че неистинността при първите се отнася до неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е истински по произход, но съдържа неверни обстоятелства или изявления.

        В диспозитива на обвинителния акт РП-Казанлък е посочила, че обв. М. е съставила неистински официален документ, но в обстоятелствената му част, базирайки се на експертното заключение на графическата експертиза № 487 от 23.11.10 г., е приела, че не е възможно да се отговори дали обвиняемата е положила подписа в удостоверението, тъй като авторът на подписа не е проявил собствените си частни признаци. По-горе в обстоятелствената част също не е взето категорично становище, кой е положил подписите в удостоверението – посочено е само безадресно „...и били положени подписи, наподобяващи тези на свидетелите Д. и К.”. В контекста на цялото изречение не може да се направи извод с категоричност, че полагането на подписи е било извършено от обв. М.. В същото изречение с категоричност обаче се твърди (така и в цитирания извод на горепосоченото експертно заключение), че ръкописният текст е бил изписан саморъчно от обв. М..

        Следователно налице е противоречие между диспозитив и обстоятелствена част, след като се търси отговорност за неистинността на документа (авторството му), а се излагат категорични факти за неверността на съдържанието му.

        Вярно е, че поради обстоятелството, че обв. М. е вписала невярното съдържание, може да се предполага, че тя е и автор на документа, но съгл. чл. 303 ал. 1 от НК евентуалната присъда не може да почива на предположения. От др. страна в посоченото ПП 3-82 ясно се разграничават хипотезите на неистинското и невярното (лъжливо) документиране. Според т. 12 от постановлението, относима към настоящия казус лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Интересното в случая, че тогавашния ВС е допуснал, че официален документ може да бъде обект на лъжливо (невярно документиране, вж. и т. 7 от ПП), но в хипотезата на чл. 308 ал. 1 от НК не е предвидена отговорност за съставяне на официален документ с невярно съдържание. Очевидно за законодателят е било без значение дали документът е верен или неверен след като той е неистински (вж. и Р 345-88-ІІ, Р 113-88-ІІ и Р 482-99-І). В случая не е налице и хипотеза на преправяне съдържанието на документ, тъй като подправката може да се извърши само на съществуващ истински официален документ (същото ПП т. 8). Едва в разпоредбата на чл. 316 от НК е предвидена хипотеза за използване на неистински документ или такъв с невярно съдържание, като от гл. точка на съставомерността е без значение дали документът е частен или официален, но тук условието е за самото съставяне на документа да не може да се търси отговорност и в конкретния случай може да се приложи само по отношение на истинността на документа, но не и за верността му.

        Изложените в обвинителния акт обстоятелства налагат доводи евентуално и за извършване на престъпление по чл. 212 от НК. За съставомерността по чл. 212 от НК е без значение дали документът е официален или частен и съответно дали има за предмет документи, удостоверяващи липсата или наличието на др. вещни права; без значение е също от кого е бил съставен документът. Очевидно е по изложените обстоятелства в обвинителния акт, че за св. Г. наличието на документ, удостоверяващ липсата на вещни тежести върху имота е било основание за извършване на правноразпоредителни действия – предаването на сумата от 56 000 лв. (втори абзац, последно изр.). Използването на неверния документ предхожда разпоредителните действия – ПП 8-78, т. 1, Р 139-96-І, ТР 34-79-ОСНК, Р- 48-96-І и др.

        Когато липсата на вещни тежести върху имот предмет на продажба е един от елементите на сделката (необходимо), съгласието на сключващият я относно този елемент като част от неговото общо волеизявление по сделката е основание за нейната действителност.

        Следователно по арг. на чл. 8 ал. 1 и чл. 26 ал. 2 от ЗЗД при липса на такова съгласие такъв договор е недействителен, т.е. сключен без правно основание, от което може да се направи извод, че дадената сума по сделката е била получена без правно основание – необходим елемент на престъплението по чл. 212 от НК.

        В заключение може да се направи извод, че порокът на обвинителния акт се състои в неясен предмет на доказване (обвинение) – изложените обстоятелства в него водят до различни правни изводи. От др. страна правният извод на РП (диспозитива) не съответства на фактите, които го обосновават. Това неминуемо рефлектира и върху правото на защита на обвиняемия да бъде запознат с точно и ясно фактически и правно формулирано обвинение.

        Следователно съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на РП-Казанлък преодоляване на допуснатото отстранимо процесуално нарушение.

        Предвид тези съображения и на осн. чл. 249 ал. 1 – ал. 3 вр. чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК

 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  М  :

 

 

        ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 289/11 г. по описа на КзРС.

        ВРЪЩАМ същото на РП-Казанлък с указание да отстрани посоченото в обстоятелствената част на разпореждането процесуално нарушение, допуснато на досъдебната фаза.

        Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране от РП-Казанлък и обв. М. в 7-дневен срок от съобщението пред ОС-Стара Загора.

        Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

 

 

 

 

 

                                                       Съдия-докладчик,